Здравей посетителю на моята непретенциозна страница,

 

  Причините да те занимавам с моята диабетична кухня са няколко. На първо място слагам любовта ми към вкусната храна. Макар че е разпространено мнението "Човек яде за да живее,а не живее за да яде", храната е от всекидневните малки удоволствия, без които човек не може. Но да не откривам топлата вода, яденето си е ядене. Казано с една дума, аз съм чревоугодник, за добро или за зло.

  Към приготвянето на храна проявявам интерес още като дете. Бабите готвеха, майка ми готвеше, а аз се въртях около тях, облизвах се и исках да се включа в това тайнство за мен. Майка ми беше химик, работеше в сладкарска фабрика и не знам дали можете да си представите какво чудо беше, когато отивах там..... нещо като теле насред зеленчукова градина. Шоколади, бонбони, крем за плизири (такива плизири отдавна няма), ядки всякакви,........... не мога да продължавам, ще ми потекат лигите. Блажени детски години. Учейки се от близките си започнах и аз да готвя, къде с провали, къде с успехи. Усещах влечение към готвенето, идеше ми отвътре. В студентските години вече бях известен като кулинаря на компанията и се гордеех с това. Живота си вървеше, срещнах любимия човек, моята принцеса, оженихме се, роди ни се детенце (моята голяма и вече самостоятелна  дъщеря), борихме се с живота, както всяко едно обикновено семейство.... и  в един момент за мен дойде удара на съдбата - заболях от захарен диабет. СТОП, край на сладките удоволствия, на бонбоните, шоколадите, тортите....... УЖАС. Бях на 28 години, а колко "колеги" по заболяване носят своя кръст още от най-ранна детска възраст. Разбира се (мисля че има много като мен) аз не се отнесох много насериозно към заболяването, времето минаваше, а с него идваха и усложненията от диабета, а те са страшни. И започнах да се мъча да приготвям вкусна и разнообразна храна която да е съобразена с моята болест. Това е втората причина да ви занимавам с диабетичната ми кухня.

  Аз не съм диетолог, не съм лекар, не съм специалист. Храната която приготвям е по усет, не употребявам захар в ястията си, опитвам се да ги приготвям с т.н. бавни въглехидрати, за да се усвояват по дълго и по-плавно от организма, ползвам по възможност ненаситени мазнини и то редуцирано, продукти с по малко холестерол и богати на "пълнеж" - целулоза и влакна. Старая се продуктите, които ползвам да са достъпни, традиционни за българското домакинство, ястията да не са много сложни и трудоемки. Употребявам възможно най-малко подправки. Поне за себе си успявам напоследък да контролирам диабета, с инсулин, медикаменти, съвети на лекуващите ме лекари и моите рецепти.

  Близките ми се хранят със същата храна. Приятелите ми и познатите ми харесват моите ястия, не намират в тях вкусови разлики, консултират се с мен по кулинарни въпроси, искат мои рецепти. И това е третата причина да ви занимавам, желанието ми да споделя с повече хора моята кухня, желанието да помогна по своему на колегите по заболяване и на хората, които приготвят храната им. Ако успея дори мъничко,ще бъда много доволен.

  И не на последно място е факта, че ястията които представям са за всички, които харесат моята кухня. В тази връзка кухнята ми е универсална и най-вече с български вкус.

 

  Рецептите които представям не са авторски, събирам ги отвсякъде, пригаждам ги колкото мога към моите изисквания, но ястията са приготвени, снимани, описани възможно най-точно и........ изядени от мен. Добавям нови рецепти, след като ги приготвя, следете за нова редакция на сайта.

 

     Благодаря за търпението и вниманието !!!

Text Box: форум

нискокалорични

  подсладители